Отиваме в магазина, заставаме пред щанда със здравословни храни и започваме да четем етикетите. Веган, веган, веган. Сурово, сурово, сурово. Без глутен, без захар, без лактоза. Без ГМО, без соя, без консерванти. Био, органично, еко. Свикнали сме до болка с тези определения и дори не ни правят впечатление. Но напоследък едно ново определение се появява все по-често по етикетите и това е „жив“.
Звучи доста странно, но терминът става все по-модерен. Знаем ли какво значи? Всъщност, така наречената „жива храна“, е добре известната ни покълнала храна. Покълването на храната е метод, познат още от древни времена. Използвани са в китайската медицина за лекуване на редица болести. Покълналото жито стои и в основата на хранителния режим на известния Петър Дънов. Така че, за да успокоим и вас, и себе си – „живата“ храна не е нищо ново, непознато и странно, просто така е по-модерно да се нарича.
Нека все пак разкажем и повече за кълновете, макар че сме убедени, че повечето от вас често си правят и знаят за полезните им вещества. Покълналото зърно е нещо като междинен етап между семето и зрялото растение. Можем да направим аналогия с ранната детска възраст при хората. И така както детето в ранна детска възраст е пълно с неизчерпаем източник на енергия, така и кълновете са пълни с енергия, хранителни вещества и ензими.
Консумацията на кълнове е особено полезна, когато тялото ни изпитва глад на клетъчно ниво, колкото и богата и питателна храна да му даваме. Гладът на клетъчно ниво се дължи на това, че някои от храните съдържат антинутриенти – вещества, които потискат дейността на ензимите и затрудняват (а в някои случаи – дори блокират) усвояването на определени хранителни вещества. И когато приемаме много такава храна, която мислим, че е питателна и ни дава необходимите вещества, всъщност започваме да изпитваме глад на клетъчно ниво, защото тези вещества не достигат до клетките.
Консумацията на кълнове елиминира антинутриентите в храната и прави веществата в нея по-достъпни и по-лесно усвояеми. Именно затова кълновете са полезни и трябва да ги включваме редовно в менюто си. Други методи за третиране на храната, които могат да елиминират антинутриентите, са накисването и ферментирането, но за тях ще ви разкажем в някой от следващите ни материали.
И ако се чудите в кои са въпросните антинутриенти и какво причиняват на организма, сега ще се опитаме да внесем светлина по този въпрос. Най-често срещаните антинутриенти са:
-
Оксалати – присъстват в някои растения. Как вредят на организма – извличат от него калция и желязото.
-
Ензимни инхибитори – те затрудняват работата на храносмилателните ензими. Как вредят на организма – често водят до протеинова недостатъчност.
-
Полифеноли – срещат се в почти всяко растение. Има полезни и неполезни полифеноли – танините също са полифеноли, но от неполезния вид. Как вредят на организма – пречат на усвояването на протеини, минерали и нишесте.
-
Фитати – също могат да се срещнат в почти всяко растение. Как вредят на организма – пречат на усвояването на цинка и желязото.
-
Лецитин – отново може да се намери в растенията и също както фатините служи като защита на растението. Отново се срещат както полезни, така и вредни лецитини. Как вреди на организма – нарушава храносмилането, предизвиква имунни реакции, а в крайни случаи може да доведе до възпаление на ставите и обриви.
Всички гореизброени антинутриенти могат да се унищожат с покълване на храната. А как се прави това, обещаваме да ви разкажем съвсем скоро.