Коя е най-българската подправка? Може би това е чубрицата.
Тя участва засилено във фолклора, както и в кулинарната традиция на българина. Но не бива да се ограничаваме само дотук.
Тъй като е установено, че чубрицата има лечебни свойства и застава храбро до всички билки, за които сме свикнали да четем и слушаме, като за народни лечители и изцелители на различни болежки. Чубрицата е род от повече от 30 вида едногодишни, тревисти растения.
Расте в Северното полукълбо. А у нас може да се срещне навсякъде в страната. По-скоро се определя като ниско растение – около 15-20 см, а цветчетата й са розово – лилави на цвят.
Чубрицата е издръжливо растение, среща се дори в Аляска. Но по всички места, обикновено се използва лятната чубрица. Надземната част на растението се употребява.
Може да се бере както преди, по време на, така и след периода на цъфтеж. Листенцата се сушат на сянка, но на топло. Препоръчително е на място с 35 С температура.
В кулинарно отношеие се употребява в комбинация със сминдух, черен и червен пипер, сол. Някои гозби, като любимата леща, са немислими без една лъжичка чубрица.
Но може да се прибавя и към кайма, свинско месо, пилешки крилца, зеленчукови ястия, сосове и др. Това е може би най-широко използваната билка, но не само у нас. В кухнята на Средиземноморието билката също е широко тачена.
Чубрицата е прекрасен антиоксидант. Има защитно действие на организма. Може да се прилага за отслабване, тъй като в съставът й има така полезните фибри, участващи в регулирането на нивата на холестерол в кръвта.
С чубрица може да се помогне и при хипертония (високо кръвно налягане), сърцебиене и световъртеж, както и проблеми със стомаха. Етерично масло, съдържащо се в чубрицата, пък помага при различни инфекциозни заболявания и гъбични инфекции.
И не на последно място в билката има "цяла армия" от полезните елементи – цинк, селен, манган, калций, желязо, натрий. Чийто нива в нормата са от голяма важност за правилното протичане на процесите в тялото.