Бамята е един от онези зеленчуци, за които знаем, че са много полезни, но нищо повече.
Abelmoschus esculentus, както е името й на латински, е едногодишно тревисто зеленчуково растение, принадлежащо към семейство Слезови.
Произходът на бамята не е съвсем ясен, но най-вероятно идва от Етиопия и Мала Азия.
До ден днешен най-много се използва именно в арабската кухня.
Интересното при нея е, че е алополиплоид, което ще рече, че е кръстоска между два различни вида.
Не се знае със сигурност дали някъде има популации от дива бамя, така че най-вероятно тя е култиген.
В България имаме три най-разпространени сорта – Лясковска, Пловдивска и Каваклийска.
На родна територия като цяло бамята се отглежда в ограничени количества.
Ако решите да си отглеждате, имайте предвид, че това зеленчуково растение е много претенциозно към почвата.
Най-добре расте върху дълбоки влагоемни, плодородни черноземи и льосови почви.
Трябва да се наторява редовно с различни видове тор, най-добре с оборски и минерални.
Освен с вкусовите си качества, бамята е известна с красивите си цветенца. Те са оцветени в бледожълто, почти бяло, а дъното на цветчето е винено червено.
С бамя може да си приготвяте редица вегетариански ястия (гювечи, супи) и туршии.