Семейството на пчелите наброява над 100 хиляди вида, към които спадат всички оси, някои видове мравки, ихневмони и всякакви ципокрили роднини. 25 хиляди от тях са "истински пчели" като всяка година се регистрират нови видове.
При пчелите царува пълен матриархат. Те живеят на колонии, в които водеща роля е отредена на царицата майка. Колониите се обитават още от търтеи и пчели-работнички. Царицата майка е единственият екземпляр от женски пол, който полово е напълно развит. Едва двудневна ларва, тя бива избрана от пчелите-работнички за носителка на царската корона. Единадесет дни по-късно тя излиза от своята клетка, за да се чифтоса с приблизително осемнадесет търтея. По време на чифтосването тя приема няколко милиона сперматозоидни клетки, които ще са достатъчни за оплождането й до края на двугодишния й живот.
Търтеите - представителите на мъжката част на пчелите, нямат жила, не събират храна и единствената им цел е да оплодят царицата майка. Поради този факт, често мързеливите мъже биват наречени търтеи (сякащ оплождането е лесна работа).
Пчелите-работнички са най-мнoгобройният представител на колонията. Те са дребни на ръст и полово недоразвити женски екземпляри. Животът им зависи от годишния сезон и е между 28 и 35 дни.
Някои екземпляри, родени през септември и октомври могат да доживеят и до края на зимата. Те се грижат за прехраната на ларвата, на царицата-майка, охраняват входа на кошера и го охлаждат или затоплят като пърхат с крила, поддържайки температура от 33-34 градуса, независимо от времето извън кошера. Броят на размахванията на четирите крила на пчелата достига до 11 400 в минута, което създава така познатото ни жужене. Работничките изпълняват и ролята на строители. Те изграждат восъчните пити под формата на плътно долепени един до друг шестоъгълници, дебелината на стените на които е половин милиметър, но могат да издържат натоварване до двадесет и пет пъти собственото си тегло.
Когато отиват за храна, те се отдалечават на два-три километра от кошера, но има случаи, когато пчели са засичани на 14 километра разстояние (как ли пък са го премерили?), движейки се със средна скорост 20 км/час. Всяка работничка "произвежда" една и половина чаени лъжички мед за целия си съзнателен живот. Освен, че се грижат за всичко гореописано, пчелите опрашват растения като динята и доматите и без тяхната намеса една трета от храната на нашата трапеза нямаше да съществува.
Пчелите са една от най-големите научни загадки, тъй като от появяването си до днес са останали почти непроменени. Рождената дата на пчелата се губи в периода преди около 70 до 100 милиона години. Предполага се, че пчелите са еволюирали оси-ловци, които веднъж опитали вкуса на цветния нектар, решили да станат вегетарианци. Направо не ми се мисли какво би се случило, ако бяха попаднали на животинска тор.
Праисторическият човек започнал да събира мед от диви пчели някъде към 7000 г. пр. Хр. Това бил единственият начин да си осигури нещо сладичко на трапезата. През бронзовата епоха поради липсата на алкохолни напитки и коктейли, нашите предци празнували с медовина - напитка, получена при ферментацията на мед. Може да се каже, че медовината е дядото на съвременния алкохол.
В стари времена освен меда, на почит се радвал и пчелния восък. Той бил използван като дар за боговете, при кръщенета, обрязвания, сватби и погребения, за запечатване на ковчези и мумифициране на важни исторически особи. Най-нтересната роля, приписвана на восъка, е, че служел за средство за... разплащане при търговия и плащане на данъци (чудя се дали данъчните ще приемат една пита с мед, за да опростят тазгодишните ми задължения). А пък около 50 година преди Христа древните римляни започнали да използват разтопен и оцветен восък, за да... рисуват. Как благоверните им не са се сетили, че могат да си боядисват косите, например?
Законите на страната ни регламентират медът да се дели по няколко признака:
- според произхода на: "нектарен пчелен мед", получен от нектар на растения и "манов пчелен мед", получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera) или от секрети на живи части от растенията;
- според начина на производство на: "пчелен мед във восъчна пита" за пчелен мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити от пчелен восък без пило и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити; "пчелен мед с восъчна пита" - за продукт, съдържащ едно или повече парчета восъчна пита; "отцеден пчелен мед" - за продукт, получен след отцеждането на разпечатана восъчна пита; "центрофугиран пчелен мед" - за продукт, който е получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити; "пресован пчелен мед" - за продукт, получен след пресоване на медени восъчни пити с или без прилагане на умерено нагряване, но не повече от 45° С; "филтриран пчелен мед" - за продукт, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.
Най-често ние го делим според вида на растението, което пчелите-работнички са посещавали, за да извлекат пресен нектар, на: акациев, евкалиптов, цитрусов, лавандулов, кестенов, липов и т.н. Имайте едно на ум, че пчелите са много своенравни и трудно можеш да ги накараш да добиват мед само от един вид растение и затова това деление се отнася за преобладаващия аромат в дадена партида мед. Когато медът няма ясно изразен аромат от едно растение го наричаме полифлорен.
Медът е богат източник на въглехидрати - основно фруктоза (около 38 %) и глюкоза (около 31 %). Останалите въглехидрати включват: малтоза, сукроза и още цял куп захариди със сложни имена. 17 % от състава на меда е вода, но това не му пречи да е по-сладък от захарта, чието водно съдържание клони към нулата. Медът е богат на витамини, минерали и аминокиселини, както и на вещества, които действат като антиоксиданти. Да се чудиш просто как толкова много неща са успели да се съберат на едно място.
Медът е изцяло натурален продукт (с изключение на този, който понякога се продава по нашите магазини) и не съдържа никакви добавки и консерванти. Цветът и ароматът варират според това от какво растение е добит медът. Цветът може да бъде от почти безцветен до тъмно кафяв, а вкусът - от мек до силно изразен. По правило леко оцветеният мед има по лек вкус.
Нему се приписват и афродизиакални способности. В пристъп на полова немощ намазваме партьора с мед и започваме еротично да го облизваме. Резултатът е гарантиран! Само не прекалявайте с количеството, защото ако не сте добри в облизването, излишния мед ще се полепи по чаршафите и после мамма мия – няма изпиране!
Ако след гореописаното упражнение ни остане, медът може да се използва не само за приготвяне на десерти, но и при основни ястия и супи. За да не си помислите, че ви занасям, ще спомена няколко рецепти, които отдавна са станали класика: Крем-супа от моркови и мед; Супа от пащърнак, запчечен с мед; Пържени пилешки крилца в мед, сусам и соев сос; Агнешка плешка с ароматна коричка от мед и билки; Пиле с чесън и мед и много други.
Ако все още не сте се убедили, че медът става и за готвене, то поне не забравяйте да сложите една лъжичка в сутрешния чай. Това няма да ви подмлади с двадесет години, но поне ще го подслади и ще помогне да се предпазите поне малко от птичия грип. Знаете ли защо птиците боледуват от грип? Защото не консумират мед!
Ако сте от хората, които не обичат да се лекуват по традиционния начин (с лекарства), медът ще се погрижи за част от болежките ви. Медът помага при констипация (запек). Една супена лъжица мед, разтворена в чаша хладка вода и изпита сутрин на гладно ще ви помогне да се чувствате, както казва една реклама, леко през целия ден.
Пчелният нектар помага и при проблеми с кръвното. Една чаена лъжичка мед, чаша сок от цвекло, чаша сок от моркови плюс една чаша сок от хрян се смесват със сока на един лимон и се пие два пъти дневно един час преди ядене. Може кръвното да не спадне, но поне няма да навреди.
Ако вечер не можете да заспите (но не защото съвестта ви гложди), същата рецепта като при запек, само че преди лягане, ще ви осигури дълбок сън. Медът е най-безвредното сънотворно лекаство.
Mедът предпазва от грип, ангини и всякакви простудни заболявания. Това се дължи на антибактериалните му свойства и на ензимите, с които го обогатяват пчелите.
Едно от най-ценните качества, които се приписват на меда е способността му да предпазва от склероза.
Тъй като забравих, ще завърша, че ако сме болни, трябва да отидем при личното ни ДжиПи, което ще ни изпише необходимите лекарства, а пък меда можем винаги да си го похапваме като илач, за профилкатика или просто, защото е много вкусен.
Да ви е сладко!
